Закон за обществените поръчки

18 February 2016
Comments 0
Категория: НОВИНИ
18 February 2016, Comments 0
ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
ЧАСТ ПЪРВА
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава първа
ПРЕДМЕТ, ЦЕЛ И ПРИНЦИПИ
Предмет и цел
Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за проект от възложители с цел осигуряване на ефективност при разходването на:
1. публичните средства;
2. средствата, предоставяни от европейските фондове и програми;
3. средствата, свързани с извършването на дейности в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги;
4. средствата на дружества и предприятия, които са възложители по смисъла на закона.
(2) Обществена поръчка е придобиването от един или няколко възложители посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цели или за нуждите на публични възложители, а при секторни възложители – за изпълнение на секторни дейности.
Принципи
Чл. 2. (1) Обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на:
1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
2. свободна конкуренция;
3. пропорционалност;
4. публичност и прозрачност.
(2) При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Глава втора
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Обекти на обществените поръчки
Чл. 3. (1) Обекти на обществени поръчки са:
1. строителството, включително:
а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1;
б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж;
2. доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други;
3. предоставянето на услуги.
(2) За строителство по ал. 1, т. 1, буква „б“ се приема и изпълнение на строеж, за който възложителят има решаващо влияние върху вида или проектирането му, без значение от формата на сътрудничество и произхода на използваните ресурси.
Номенклатури
Чл. 4. (1) При възлагане на обществени поръчки се използват кодовете на номенклатурите в Общия терминологичен речник, приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV).
(2) Когато възложителите използват други номенклатури в дейността си, при възлагането на обществени поръчки задължително се посочва съответствието им с Общия терминологичен речник.
Възложители на обществени поръчки
Чл. 5. (1) Възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки. Възложителите са публични и секторни.
(2) Публични възложители са:
1. президентът на Република България;
2. председателят на Народното събрание;
3. министър-председателят;
4. министрите;
5. омбудсманът на Република България;
6. управителят на Българската народна банка;
7. председателят на Конституционния съд на Република България, административните ръководители на органите на съдебна власт, които управляват самостоятелни бюджети, както и административните ръководители на прокуратурите в страната;
8. областните управители;
9. кметовете на общини, на райони, на кметства, както и кметските наместници, когато са разпоредители с бюджет;
10. председателите на държавните агенции;
11. председателите на държавните комисии;
12. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
13. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, включително обособени структури на органите на изпълнителната власт, когато са юридически лица и разпоредители с бюджет;
14. представляващите публичноправните организации;
15. ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации;
16. представляващите лечебните заведения – търговски дружества по чл. 36 – 37 от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
17. ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители.
(3) Публични възложители са и обединенията на възложители по ал. 2, т. 1 – 16.
(4) Секторни възложители са:
1. представляващите публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко секторни дейности;
2. представляващите търговците или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или няколко секторни дейности;
3. ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване потребности на секторни възложители.
(5) Когато публичен възложител, който извършва секторна дейност, възлага поръчки за целите на секторната дейност, той прилага правилата, приложими за секторни възложители.
Възложител за конкретен случай
Чл. 6. (1) Правилата на този закон се прилагат и когато с публични средства се финансира пряко с повече от 50 на сто някоя от следните дейности:
1. строителство с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 5 000 000 лв.;
2. услуги, свързани със строителство по т. 1, когато прогнозната им стойност е по-голяма или равна на 408 762 лв.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, което възлага поръчката, независимо дали е финансиращият орган или финансираното лице, действа като възложител за конкретния случай.
Делегиране на правомощия
Чл. 7. (1) Възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.
(2) С изключение на случаите по ал. 1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя.
(3) Възможността по ал. 1 не може да се използва за разделяне на обществените поръчки с цел заобикаляне на закона.
Съвместно възлагане на обществени поръчки
Чл. 8. (1) Двама или повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, в което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, разпределението на строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката, и други.
(2) В случаите по ал. 1 всеки от възложителите отговаря за изпълнението на задълженията си по закона, независимо дали процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда съвместно от името и за сметка на всички възложители, или един от възложителите изпълнява техническите дейности по провеждането на процедурата, като представлява едновременно себе си и другите възложители.
(3) В случаите по ал. 1, когато части от процедура за възлагане на обществена поръчка не се провеждат съвместно от името и за сметка на всички възложители, всеки от тях отговаря за онези части, които се провеждат съвместно. Всеки възложител е отговорен за изпълнението на задълженията си по закона по отношение на частите, които провежда от свое име и за своя сметка.
Съвместно възлагане на обществени поръчки с възложители от други държави членки
Чл. 9. (1) Възложителите имат право да възлагат обществени поръчки, да сключват рамкови споразумения или да управляват динамична система за покупки съвместно с възложители от други държави членки. В случаите на съвместни рамкови споразумения и динамични системи за покупки възложителите могат самостоятелно да възлагат договори за обществени поръчки по тях.
(2) Когато въпросите, свързани със съвместното възлагане, не са уредени от споразумение, сключено между Република България и друга държава членка, съответните възложители сключват споразумение, с което се определят:
1. задълженията на страните и приложимите национални разпоредби, които се посочват в документацията за обществената поръчка;
2. организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, разпределението на строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката, и други.
(3) Когато договор за обществена поръчка е сключен от името и за сметка на един от участващите в съвместното възлагане възложители и друг от участващите възложители придобива строителство, доставки или услуги от него, се приема, че последният е изпълнил задълженията си по закона.
(4) Когато възложител учредява обединение с възложител/и от други държави членки, включително европейски групи за териториално сътрудничество по смисъла на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Eвропейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) или други обединения, създадени съгласно правото на Европейския съюз, приложимите правила за възлагане на обществени поръчки се определят с акт на компетентния орган на съвместното обединение. Тези правила могат да са националните разпоредби на държавата членка, в която се намира седалището на обединението или в която обединението осъществява своята дейност.
(5) С акта по ал. 4 се определят:
1. срокът за прилагане на правилата, освен когато в учредителния акт на обединението е определен неограничен срок;
2. видовете или конкретните поръчки, за които се прилагат правилата.
(6) Възложителите не могат да използват съвместно възлагане с възложители от други държави членки с цел заобикаляне на закона.
Кандидати, участници и изпълнители
Чл. 10. (1) Кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чужде­странно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено.
…………………..

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Page not found - Sweet Captcha
Error 404

It look like the page you're looking for doesn't exist, sorry

Search stories by typing keyword and hit enter to begin searching.